На днешната дата през 1887 е роден Димчо Дебелянов под името

На днешната дата през 1887 е роден Димчо Дебелянов под името Динчо. 
Той пада погубен прекомерно млад като подпоручик в Първата международна война, а ние потомците съжаляваме, че не е поживял и пописал повече. Кой знае какъв брой още можеше да се развие - само че в историята няма " в случай че ". 
В просветните заведения и образователните планове Дебелянов повече се учи като нежно-отчаян лирик-меланхолик, само че из вестниците от неговото време много е пописал и в сатиричните жанрове. 
Да си спомним. 
***
Криза 

Шум се дига, звук до Бога,
звук и вик, звук и бяс,
цяла София в паника -
ето рецесията у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с вести разнородни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому посочил,
другите поканил през днешния ден.

Всички ощ неуморими
три нощи веч по какъв начин не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат апетит, ни студ.
Всички през днешния ден са кат на тръне -
ето рецесията у нас.

Само ние никак нехаем
със оръфаний балтон,
единствено ний не щем да знаем,
че в аления салон

всякакви проекти се сплитат
зарад нов за нас хомот...
Хатовете там се ритат,
ний " магаретата " мрем!
***

1910

С душа от неясен боязън обзета
        стоим пред твоите порти -
о, деветстотин и десета,
        кажи, какво ни носиш ти?

На наште родни небосклони
        какъв ти искра ще дадеш? -
На царя нови ли корони
        от кръв и пот ще изплетеш?

На Такев - фокуси ли нови,
        а на Малинов - сън благословен?
И ти ли в златен съд токсини
        ще ни поднасяш всеки ден!

През теб Иванчо ли ще подписа
        в далечно Немско заем нов,
а Ляпчев рѝтник ще получи
        за свойта пламенна обич?

През тебе отново ли ще се сбират
        витии смели цялостен рой
да мислят средства, да прибират
        на Пижа сетния петак?

О виж, три сорта либерали
        и народняци чакат ред -
към тях, печални, изгладняли,
        не ще ли он да свърне глед?

На " Дневник " носиш ли машини -
        ил измами - на " Час ",
на " Реч ", на " Ден " - богати мини,
        на " Поща " - вятър от Парнас?

А " Сбирка " с брани-неотбрани
       все жълт флаг ли ще държи?
А Вазов отново ли ще ни храни
        с патриотически неистини?

Не ще ли Пенчо крайник да метне
        върху Пегаса, в пот облян,
и да зацвърка " неприветно "
        за някой " сън " и " изтъкнат идеал "?

Стоянчо така ли ще се носи
        все горделив, от труд несъкрушен,
и ще извърша с людокоси
        колоните на вестник " Ден "?

И ние така ли ще живеем
        кат сянка в есенна мъгла
и в суха жадност ще копнеем
        за нови родни светила?

Пред тебе в таз земя проклета
        жив огън ще ли затрепти,
о, деветстотин и десета,
        кажи, не носиш ли го ти?!
***

Орден

Когато някой умен цар
след тежкък труд потърси мир
и умори се да мъдрува,
събира той луксозен гуляй
и в най-големия му плам
взема решение да се пошегува.

Корона кривнал настрани,
с усмивка хитра на уста,
на своя златен престол се качва,
и измежду гробовна тишина -
той, горделив от тая висота -
превъзходно се изхрачва.

И всички храчката наблюдават -
(те виждали са нееднократно
историята постоянно съща), -
че щом се лепне въз ликът
на някой затлъстял държавен мъж,
тя в златен медал се трансформира.